Синдромът на мускулен хипертонус

Синдромът на мускулен хипертонус при бебетата се характеризира с прекомерна мускулна скованост на отделни мускулни групи или на мускулите на цялото тяло на бебето. Мускулният хипертонус пречи на естествените движения и по този начин рязко влошава качеството на живот. Характерен е за новородените и малките бебета, но може да се прояви и при по-големи деца.

Какво предизвиква мускулният хипертонус при децата?

Хипертонусът се дължи на изпращането на погрешни мозъчни импулси към скелетните мускули, които реагират със скованост и трудна подвижност и се различава от физиологичния хипертонус при новороденото, който е нормално да се прояви в първите дни след раждането.

Причините се коренят в централната нервна система на новородените, при които често по време на бременност или раждането достъпът на кислород до мозъка е бил намален или краткосрочно прекъснат.

Хипертонусът при новороденото може да е в резултат от токсикоза, увеличен тонус на матката, заплаха от спонтанен аборт, усукване на пъпната връв, а също и при преносване.

Симптомите на хипертонуса при новородените са: 

Когато се опитате да раздвижите ръчичките или крачетата на бебето ще забележите, че движенията им са трудни или непълни. Състоянието се нарича повишена устойчивост към пасивните движения.

Ако бебето има хипертонус на мускулите на гърба или врата, то извива телцето си в дъга.

Общите симптоми са ограничаване на спонтанната двигателна активност, неспокоен сън, честа регургитация (оригване).

Методи за лечение:

Лечението на първо място е насочено към преодоляването и компенсирането на хипоксично-исхемичното увреждане на мозъка. Понякога то включва и лекарствена терапия. За предпочитане са препоръките, свързани с правилните грижи за новороденото и неговия дневен режим: разходка на открито най-малко по 2-3 часа на ден, а през лятото 4-5 часа и сън в добре проветрено помещение, масажи и гимнастика.

На второ място, това е симптоматичното лечение, то има пряко въздействие върху засегнатия мускул и включва масаж и гимнастика, физиотерапия и успокояващи бани.

Масажът е основното и най-ефективното лечение за синдрома на мускулния хипертонус.  Положителен ефект има само след няколко масажа. Движенията по време на масаж трябва да са плавни и бавни. Техниките включват – поглаждане, разтягане и потупване. Ако се чувствате несигурни да правите сами масаж на бебето си, потърсете помощ от нас.

Когато бебето страда от мускулен хипертонус гимнастиката често е невъзможна, но след края на серията от масажи, движенията на бебето ще станат далеч по-лесни и овладени.

Масажните процедури трябва да включват най-малко 10-15 сеанса, всеки от които с продължителност 20-35 минути в продължение на поне месец в първата година от живота на бебето.

Не подценявайте мускулния хипертонус при бебето.

Той е често срещано явление при новородените и за преодоляването му трябва да се вземат навременни мерки, тъй като може да доведе до някои неприятни последици – неправилна позиция на крачетата, неконтролируеми движения на крайниците и забавено общо физическо развитие.

Ето защо, ако забележите някой от симптомите на мускулен хипертонус при вашето бебе, не отлагайте срещата с педиатъра и започнете масажи и ако се налага, медикаментозно лечение след доказване на диагнозата.